Sometimes…

април 28, 2008 at 8:43 pm (Uncategorized)

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

Любовно уравнение,без решение

април 22, 2008 at 7:40 pm (Uncategorized)

Да страдам не е решение,
това е временно положение.
Ти ще си тръгнеш друг ще дойде.
Времете ще мине тъгата ще остане
и аз пак ще продължа.
Дори може мъжа да сменя.
Защо не?!Ти ме изоставяш,
значи свобода ми подаряваш.
Огън и без теб ще гори,
в моето сърце няма да вали!

Постоянна връзка Вашият коментар

Дъждът в моите очи

април 22, 2008 at 7:28 pm (Uncategorized)

Гледам през прозореца вали
и чъвствам как мокри моите очи
причината пак си ТИ.
От ден на ден казваш се разхубавявам,
питам ли те,казваш“НЕ ИЗНЕВЕРЯВАМ“
Защо ме лъжеш ми кажи,
с какво заслужих твойте лъжи?!
Целувайки те аз жаднеех
и в мислите си теб се РЕЕХ.
Сънищата си със теб делих.
А ти ме питаш“Мъка ли ти причиних?“
Ти ме уби!
В гърба ми нож заби.
Казах ти не ме мъчи,
но ти продължи!
Беше ти кеф
да чуваш моя рев.
Някой ден и теб ще те боли
Тогава аз ще се смея-ЗАПОМНИ 

Постоянна връзка Вашият коментар

На всички,който ми разбиха сърцето или чието аз разбих

април 22, 2008 at 6:43 pm (Uncategorized)

Думите ти са безлични
зад тях криеш страстите първични.
Мислиш,че ме притежаваш,
но се заблуждаваш.
Аз съм огъня,
който те следи през деня.
Аз съм луната,
която те търси в нощта.
И да ме излъжеш,
няма да ме подлъжеш.
Искаш го,знам
ти нямаш срам.
Изрази шаблонни,
фрази главоломни.
Нима  си струва,
някой от теб да ревнува?!
Мислиш се за сваляч,
а си само тъп бияч.
С мен може и да пренощуваш,
но съня си занй ризкуваш.
Сам искаш са стардаш
и на гилотината лягаш.
Мислиш,че те обичам,
но аз на друг се вричам.
Обичам него разбери!
Знам,че завист в теб породи.

Постоянна връзка Вашият коментар

Караш ме да страдам

април 20, 2008 at 8:05 pm (Uncategorized)

Навън вали

и се сипе дъжд във моите очи

ти си там далеч

и няма да те видя веч.

Ала не си ли ти до мен,

нощ е моят ден!

Слънцето не грее без твоите очи,

Огънят не гори без моите сълзи.

Чакам цяла вечност да те видя

Ала ти не идеш.

Днес пак ми се привидя

И почувствах аз бодеж.

Сякаш някой нож във мен заби

И най-накрая ме уби!

Караш ме да страдам

започвам да полудявам.

Знай,че не е на добре

Някой ще се убоде!

Постоянна връзка Вашият коментар

Лунната нощ

април 20, 2008 at 7:52 pm (Uncategorized)

Една прохладна и слънчева утрин Вики се събуди в голяма луксозна хотелска стая,с огромна тераса.Излежавайки се,в продължение на половин час в голямото,меко и удобно легло,петнадесет годишното момиче осъзнаваше колко прекрасен  е животът.След тези размисли и открития,които лепнаха една нежна и сладка усмивка на лицето и,тя стана от леглото.Боса облечена само по къса,розова копринена нощничка,отиде до банята,все си душ,среса се и излезе на терасата по хавлия за да се порадва на прекрасния Дрийм  Биич.Почти нямаше хора по плажа,само един добре сложен около 17 годишен младеж се разхождаше с лабрадора си по плажа.Той я видя и и се усмихна палаво.Забравяйки,че е само по хавлия Вики започна да маха и изведнъж късата бяла хавлия се свлече по едва съзрялото и перфектно тяло.Тя усети това и не се притесни на против нейно пусна дългата си кестенява коса по гърдите си и влезе вътре.Момчето остана сразено.Младото момиче взе ума му.

Виктория се облече и отиде при родителите си в трапезарията.Тя излезе от стаята и срещна пиколото Роже,който учтиво я поздрави:

-Добро утро,госпожице Рафаел!Днес изглеждате невероятно!Тази бяла рокля много ви отива!

-Благодаря,Роже.-отвърна тя ведро и заприпка надолу по стълбите.Бялата полупрозрачна рокля се развяваше нежно зад нея.За нула време тя измина разстоянието от четвъртия до петия етаж слезе при семейството си иззвънявайки с гласа си тя ги поздрави и седна на масата.Баща и,който мрачно си четеше вестника,щом я видя грейна.Мащехата и,която седеше до него се усмихна и я заговори.Двете се разбираха много добре,бяха приятелки.Кой знае защо?Може би,защото Ивет бе едва 23 годишна.Баща и беше крупен бизнесмен,който овдовя преди 5 години.И две след това се ожени за младата Ивет,която работеше като модел.С Вики всичко си споделяха.

След като закуси момичето стана и излезе да се разходи по плажа.На излизане от хотела портиера Франсоа  я поздрави любезно.След няколко минути Виктория беше на плажа и се радваше на вятъра и морето.Това бе любимото и занимание,да стой на брега на морето и да размишлява и релаксира.

Неусетно момичето се излегна върху хавлията и се унесе.Странно, но тя сънува това,което се случи по-рано сутринта.И тъкмо,когато в съня и хавлията и се свлече,едно меко и пухкаво животно започна да я души и побутва приятелски с муцуната си.Девойката отвори очи и видя същото куче от сутринта.Тя се зарадва и започна да го гали и да му говори.Не след дълго се чу силен мъжки глас да вика:

-Дрейк!Дрейк!-явно това беше собственикът му.

Кучето излая и скоро собственикът му се появи.Да,беше същият от сутринта.Той я заговори:

-Здравей,надявам се Дрейк не те е притеснявал!-и се усмихна леко скомфузено,но в същото време и палаво.

-Не,изобщо много е сладък и мил!-отвърна с усмивка на лице Вики.

-Като стопанинът си е!-изцепи се той.-Ха ние всъщност не се познаваме!…Приятно ми е аз съм Мартин.-усмихна се той още по-широко.Вики не устоя и му каза:

-И на мен ми е приятно,чаровнико!Аз съм Виктория.-засрами се тя и склони глава.

След като се запознаха започнаха да се разхождат по плажа унесени в разговори.Вики сподели всичко с него,той също.Допаднаха си!Стана късно и момичето му съобщи,че трябва да се прибира.Мартин любезно я изпрати до хотела,пък и му беше на път.Той бе отседнал в съседния.На входа на хотела преди да се сбогуват си размениха телефонните номера.

Не се минаха и 5 минути.Виктория затвори вратата на стаята и се облегна на нея,в този момент мобилният и иззвъня.Беше Мартин:

-Здравей!Искаш ли да излезем довечера?

-Здравей,принце!Защо не!

-Добре,ще мина да те взема в 7.Става ли?

-Да,разбира се!Ще те чакам във фоайето на хотела.

-Ок!Чао,до по-късно!

-Чао,хубавецо!

Щом затвори телефона стомахът и се преобърна и тя се изпълни с енергия.Скачаше наляво надясно,бягаше и пееше в продължение на 30 минути.

Дойде време за обяд и Вики слезе отново в трапезарията леко разсеяна,усмихната със светещи очи.Само мащехата и не забеляза това но си премълча.След като се наобядваха баща и отиде до града и щеше да се върне чак утре.

Щом баща и замина Ивет отиде при Вики и двете започнаха да си говорят.Вики и разказа всичко от начало до край.Говориха толкова дълго,че времето отлетя като птичка.Изведнъж стана 6 часа.Вики изпадна в паника и започна да се чуди и мае какво ще облече.Ивет я успокой и я прати да се изкъпе.През това време тя отиде до стаята си и взе от там малко дрехи и гримове.И щом Вики излезе на леглото я чакаха една нежна бяла пола до под коляното и приказен бял корсет,който подчертаваше женствеността и.Тя ги облече.Ивет и направи семпла лека и удобна прическа като просто вдигна косата и на кок.Сложи и един гланц за устни с вкус на ягода прегърна я и я прати долу,защото вече беше 7 часа и 2минути.

Щом Мартин я видя да слиза по стълбите той загуби ума и дума.Тя изглеждаше като ангел.Той беше обут с дънки и един много изчистен черен потник,който подчертаваше мускулите му.Двамата се хванаха под ръка и потеглиха към ресторанта със мотора на Мартин.Вики за пръв път се качи на мотор.Скоро стигнаха в ресторанта.И двамата не ядоха много.Тя си взе само една салата и той също.Излязоха и започнаха отново да се разхождат по плажа.Вече се беше стъмнило.Мартин запали огън и двамата седнаха около него.На Виктория и стана студено.Той се доближи до нея и я прегърна.Изведнъж тя го погледна и той я целуна страстно.Сякаш и казваше „Желая те”.Вики разбра това и легна на пясъка.Той започна да я гали и докосва нежно.Момичето изпадна в екстаз.Тя поиска от него нещо по-вече,но той не посмя да и го даде на пясъка под звездите.Странно но Виктория тази нощ четеше мисли хвана го за ръка стана и дамата притичаха до хотела.Бързо се изкачиха по стълбите и влязоха в стаята и.Тя така и не светна.Какво се е случило в тази стая само те знаят.Но със сигурност е било прекрасно и неповторимо.Знаем само,че това се случва веднъж в живота на човек и не може да се промени.Това лято е било последното през,което те са били заедно,защото след няколко седмици Мартин се е блъснал с мотора си.Причината-нямал е спирачки.Но не се е опитал да направи нищо.Просто е звъннал на Виктория и я е накарал да му каже „Обичам те!”.Секунди след като той затваря телефона катастрофира и загива на място.В сърцето на Виктория това остава запечатано за цял живот.Скоро тя разбира,че е бременна от единствения мъж в животът и.

Постоянна връзка Вашият коментар